I have wonderful memories of meeting Fani's lovely welcoming grandmother, i believe in 2013. Not only did she welcome me and her friends to a very special birthday party for Fani, but she prepared such tasty traditional Bulgarian salads and food for the group of friends.. and we enjoyed very much being in her home! We could not talk much but smiled alot and I spoke a few words only of Bulgarian! Fani's family is like my family, hence her grandmother is like my grandmother! Miss you lots Milka, maybe your memory be eternal! Love from Anna, Fani's pretend sister:) xxx
Изключително фин и безкрайно добър човек. Поклон пред светлата памет на леля Милка.
Д О Б Р И Т Е Х О Р А
в памет на Милка Арнаудова
Времето изтича като пясък между пръстите. Нищо ново. Това го чувстваме все по-осезаемо с всеки изминал ден. Но изгубиш ли близък човек, времето сякаш спира в онзи миг, когато сте били все още заедно. И не е по силите ти, и отказваш да приемеш, че част от живота ти го няма. Затова някак не може да повярвам, че изминаха три години, откакто Милка Арнаудова, нашата леля Милка, не е сред нас.
Живеейки в свят на насилие, агресия и несигурност, все по-осезаемо чувстваме, че доброто оскъдня. Слава богу, има го все още, не се е изгубило. И ще го има, докато на този свят ги има добрите хора. Като Милка Арнаудова. Напускайки ни, тя остави пусто мястото на един от добрите хора, но остави все пак и спомена за доброто, което щедро пося през живота си.
Отдадена беззаветно на семейството и близките си, тя не живееше единствено в плен на миналото и консервативното. За нея традицията беше нещо живо, което осмисля битието. С открит поглед към бъдещето, тя смело приемаше новото, беше отворена към света. Приемаше ни и нас – с грешките ни, със слабостите ни, защото беше широко скроен човек. Може би защото бе възпитана и привнесе добродетелите , съхранени в родния й град. Има такъв град в нашата страна, казва се Русе. Там добротата и благородството и днес все още не са лишени от смисъл.
Колко ли са хората, които през целия наш живот са ни дали най-ценните уроци – да се научим да обичаме, да бъдем великодушни и добри? Дали могат да се изброят на пръстите на двете ни ръце, или може би само на едната? Ами ако се случи никога да не ги срещнем!? Как ще живеем тогава? Милка Арнаудова беше един от тези хора. Те никога не ни напускат напълно, понеже остават диря – крехка диря, защото е в душите ни. Или може би трайна, ако успеем да съхраним трайно добротата у себе си.
Milka Arnaudova bin ich nur einmal begegnet. Meine Mutter, dienstlich in Bulgarien tätig, und ich selbst waren Gäste im Haus Arnaudovi. Und an diesem Abend hatten wir Gelegenheit, etwas über die Gegenwart zu erfahren, in der wir zu leben haben, auch wenn es um Dinge ging, die fast ein Menschenalter zurücklagen.
Milka erzählte davon, wie die herrschende Klasse der bulgarischen Kommunisten nach ihrer Etablierung an der Macht vom Jubel sprechen liessen, in den die Bevölkerung im Land ausgebrochen sei, als die Rote Armee einmarschierte. Dies sei nicht richtig gewesen, erklärte uns Milka; ganz deutlich erinnerte sie sich, nichts dergleichen habe es gegeben. Dafür habe ein Teil der Menschen tatsächlich den durchmarschierenden deutschen Truppen zuvor zugejubelt. Ideologie hin oder her: Man kann es ihnen nicht verdenken, war doch Deutschland schon im Ersten Weltkrieg Bulgariens Verbündeter gewesen, der noch dazu scheinbar Schutz bieten würde davor, dass zum Beispiel Kommunisten eine weitere Zarenherrschaft blutig begraben würden. Wie wir wissen, hat sich die Geschichte trotz der deutschen Armee – oder gerade wegen ihr – ganz anders entwickelt, als man damals erwartet hatte. Bulgarien wurde für mehr als vierzig Jahre zu einem von Kommunisten regierten Staat. Milka hatte uns gegenüber die Möglichkeit, ein Stück Geschichte richtigzustellen und eben darin liegt die Bedeutung, die früheren Generationen in der Gegenwart zukommt: Uns auf die Anfänge dieser unserer Gegenwart aufmerksam zu machen. Davon bin ich heute so überzeugt wie damals und darum sind wir Milka und unseren anderen alten Menschen nicht nur zu Dank, sondern auch zu Aufmerksamkeit verpflichtet.
